Тъжна песен

На Ели

пропуснати лъчи

чертаят твоите очи

под плачеща върба

си сплиташ нощна плитка

полските цветя

по твойта рокля тичат

кого ли чакаш

тъй красива

прощални думи

прескачат се безумни

протягаш ти ръка

към бягаща дъга

изгаряща сълза

разказва тъжна песен

за кого ли плачеш

тъй сама

за кого не зная

но ще тичам аз към теб

безсилен вик

изпускат мойте устни

не казвам сбогом

тичам

аз ще те догоня

ти само спри се

и към мен се обърни

любима моя

спри

ти мираж неземен

все далече си от мен

и сънят отнемаш

будиш спомени във мен

сърцето плаче

очите търсят само теб

мираж неземен

все далече си от мен