StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,038
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,394
   Точки: 2,649,031
   Съобщения: 153,181
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Тъгата в мен

Над затвора на тихата самота
ето, отново пада бавно нощта
и тихо се в стаите промъква,
ръси мисли и тъга разпръсва.

Подпряла гръб на стена студена
една душа плаче-бедно сираче,
тишината крещи, ушите разкъсва,
радостта се затихва към врата краче.

Огън на цигара раздира полумрака
мисли се раждат и гаснат в пепелта,
времето спомени краде и си тик-така
среща и разделя без да чака.

Броди боса в някаква празнота
вярата с наведена глава...
изморени длани, погубени мечти
дълги коридори в тях самота.

Надежда изгоряла-сива, пепелява
вятър студен сажди развява,
шепа спомени, очи насълзени-
вятър студен прашинки отвява.

Обстрелван от лунните лъчи
поет над стих мълчи
таен стон дреме в него там
отново сам, пак е сам.

Над затвора на тая самота
ето, отново се промъкна с нощта
в душата се покри, лицето промени
тъгата в мен
     аз между четири стени.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2011-07-19
прочитания: 339
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход