Жаден и от скръб обгърнат -
във пустинята безбрежна, -
стори ми се, че те зърнах...
И затичах се с надежда...
Беше ти като оазис...
Молех те за глътка обич.
Молех те да ме погалиш
и с целувка да ме стоплиш...
Устните ти - вкаменени.
А душата ти - пустиня...
Беше ти мираж пред мене...
Не получих милостиня...
Свят пустинен ме обгражда...
В мене е така горещо.
И ме мъчи страшна жажда. -
Глътка обич, капка нежност...
Марин Тачков
\"Утешителят\", 2005 г.