StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,396
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,239
   Точки: 2,621,099
   Съобщения: 122,552
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Стихове с въздишки

 

В безпризорната тъма

есенно ръми дъжда.

 

Малка котка по средата

улицата именува сляпо.

 

Тъмни къщи в полутон

свалят празния балкон.

 

Няма дим. Дали човекът

скрит римува тази есен?

 

И дали бездомна врана

под крило на гълъб е приспана?

 

Гаснат къщите без дъх,

шета здрачът влъхва,

 

по небето – пачуърк,

но е хладно като в църква.

 

И смирено сгъвам път,

слагам го на праг да чака,

 

утрото младеж е стълб,

най-високото ще качвам.

 

В нощна самота градът

готви се за ново раждане,

 

утре ще летим до смърт,

утре героизъм обещаваме.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-01-12
прочитания: 66
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход