Мечтите ми - поовехтели спомени,
дано ме приютят и тази нощ.
Или ще скитам пак - сама бездомница,
продала слънцето за пукнат грош.

Децата като пилци се разпръснаха.
Къщурката прегърби се съвсем.
И ябълка едничка, неоткъсната
във клоните се сбръчква ден след ден.

През нощите будувам в самотата си
и слушам как листата шумолят,
преди да ги докосне с устни вятърът
и да поемат краткия си път.

Не ме е страх. Седя и кротко чакам
да дойде времето, наречено за мен.
Звезда ли, ябълка ли падна в мрака
като въздишка по отминал ден.