StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,378
   Потребители: 12,360
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,133
   Точки: 2,663,601
   Съобщения: 150,114
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сред спомена...

Понякога посядаш в моя сън
и тихичко косите ми разрошваш,
замислено потапяш светъл звън
в сърцето ми. Гневът ми уталожваш.

Прошепваш ми невидими слова,
втъкаваш в тях усещане за вечност,
а после по пътеката сама,
отново се изгубваш във безбрежност.

Остава в мене топлия ти глас,
онази нежност вплетена в кръвта ми
и искам да си с мене още час,
да озаряваш трепетно духа ми.

Аз цяла се усещам само с теб
и все те търся в дните разпиляни,
но срещам само звездния ответ
на птиците в сърцето ми прибрани.

Оставам твоя мила светлина,
сред спомена за тебе като песен,
но виждам наште атомни крила,
преплетени в посока код „Небесен“.

04.02.2019г.
Елица

На мама с много обич


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-02-11
прочитания: 86
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход