StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,128
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,868
   Точки: 2,632,950
   Съобщения: 136,273
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Скрин

 

Те стоят от години надиплени

бели ризи като сняг от полето

със ръкави – кокичета никнали,

и с шевици, нашити от клетви.

Не умуват без слово извикано

кротки деви при заран петльова,

недокоснати пръсти без питане,

неусмихнали тъмната соба.

Още носят на шипка цъфтежа,

аромат от дъха на обесник;

непогалени вечер с ръцете му,

гънки твърди, заключили есен.

;

Като риза тъкана за сватби

е снагата ми пътем поникнала.

Що сезони я газиха разни,

що години я низаха с китка!

Но поникне ли гюл край дувара,

за пчела се разцъфва душата,

а надена ли риза кенарена,

залюлява се дивна позлата!

Ти, обеснико лош и коварен,

откъсни миризливото цвете,

със пчелата на май разнежи се

и изпий го до капка от жега.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-06-03
прочитания: 59
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход