StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,618
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,024
   Точки: 2,640,046
   Съобщения: 137,466
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Състояние

 

 

Обхождам късните треви,

из своето мълчание съм непозната.

Не спира токът мисли да шепти,

гърми оркестърът на тишината.

                

В листа на самотата се оплита

невярата като в рибарска мрежа.

Дамоклев меч е паякът увиснал -

в дома си съм, но съм в решетка.

 

Не жълтите стени ме изолират,

стъклата ми говорят чужда реч.

Невидими стени денят маскира

и мята катапултно лицемерен теч.

 

Покоят е набръчкан, покоят остаря!

Спаси ме, душо, от стрели на мисли.

Защо преглъщам жлъч и пия лошота,

а белия ми хляб отнасят нечестивци?

 

Горя на камъните в жежка печ.

Изстиват сили. Змийски ме извличат...

Боли по тялото, но вътре съм добре -

разплаквам се за своите убийци!

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-06-02
прочитания: 78
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход