на една Надежда с много вяра, любов и софия от... АтанасияJ

Намерих една сълза...

Скоро си плакал...

Изваяна стоя до извора

и вграждам своето нещастие в чешма...

Понякога се вслушвам във сърцето ти,

сякаш мое е...

И правя избора на Белоногата...

Морето заледено е...

Една приказка разказва,

че всички сълзи стичали се във море...

Дори и огънят е техен приятел...

Отварям свито юмруче

и оттам пак блесва сълза...

Тя проговаря (и сълзите могат да говорят,

да плачат...),

че някой ден всички ще осъзнаем

как болката е за добро...

И ще се радваме на всички морета...

Но вече осъзнато...

Обичай несретника!

Помни и свещеника!

И дай клетва -

во веки веков да обичаш!

П-в: Сълза говоряща,

мълчание,

после скитаща болка,

терзание,

молитва

и път, обратно към дома,

където две очи могат да те прегърнат,

един демон да бъде изгонен,

едно сърце да бъде силно, чисто, любящо...

Да бъде!