StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,224
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,848
   Точки: 2,631,178
   Съобщения: 125,835
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Размисли ІІ

За малко отдих, крак подвихме,
във дланите на нашия Зенит...
На хубавите дни се възхитихме,
нали Живота ни до днес бе сит?

О, толкова е хубаво, когато,
след знойни дни, си плувнал във покой,
и все си мислиш, че ще бъде лято,
че все ще можеш... и света е твой!

Че идващата Есен и Мъглата,
че бръчките и белите коси,
че тупкащата  болка във главата,
е само сън... И ще се изпари!

И имаш недействителна представа,
която  заблуждава и расте...
Че силата ти, ще те окрилява,
и все ще си на Седмото Небе!

Но идва миг, ти стъпваш на земята...
От тая Истина те заболи!
Погледнеш се - бодил си на цветята...
И виждаш, друг си станал ти!

О, колко безвъзвратна е Сланата!
А Лятото - недостижим копнеж!
Омекнал си в ръцете на Съдбата,
не си, не си ти необуздан младеж!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2013-10-29
прочитания: 176
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход