StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,841
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,332
   Точки: 2,654,884
   Съобщения: 161,099
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,786

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Прокоба

Изтече мътната вода. Порой се свлече.

А после жълтата дойде и ме отне.

Червената по-лудичка вървеше,

а черната душата ми закле.

С парцал и четка  катадневно

визажа си изчетквам от бои.

Не съм аз селската кокетка

от Лариния род, и пак – уви!

Очите ти на точки от разбиване,

на цял екватор слънчев пек от мен,

горите да изходят, вълк да видят,

сърна да пощадят до сур елен...

но няма ги огнищата им жарки

ръцете да запалят с млада страст,

по тялото сакато паяче провлачи,

краката ми – студени като в ад.

Защо я няма старата ми парка,

гадини да нахраня с доброта,

герданче за слепок да вържа ярко

и нейното сърце да укротя...

Водата на света ме е повлякла,

едва опирам в остри върхове.

Последната си риза плакна,

преди нарочен ангел да ме отнесе...

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-05-19
прочитания: 128
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход