StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,893
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,505
   Точки: 2,655,433
   Съобщения: 162,422
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,783

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказка

Към дъното си теглеше ме блатото
и давеше ми тинята му лепкава.
Аз знаех: вече няма път обратен,
но от това ми ставаше по-леко.

Лишена от кошмара да избирам,
се губех като шепа морска пяна
и птиците писукаха след дирите
на няколко мехура изостанали.

Изчезвах, но усещах, че съм жива.
Сама не знаех на какво приличам,
но търсех образа си причудлив и
се губех във догадки най-различни.

Оглеждах се във люспите на рибите -
очите ми изтръпваха от блясъка,
но не посмях дори веднъж да мигна -
все виждах се изхвърлена на пясъка

и молех се на сутринта рибарите
да ме открият крехка и изстинала
и да си спомнят приказката стара -
как феята на блатото загинала.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2011-04-02
прочитания: 185
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход