Ти тръгна си и някак неочаквано...
След теб годините се сляха...

В сърцето си, надежда все тая...
Да дойдеш пак, да слезеш със снега...

Безмълвно всяка следваща година...
аз връщам се отново там...

където те оставих за последно...
където шепнех гневно,безпотребно...

И пак очаквам те така,
както някога протегнах аз ръка...

Но връщане от там едва ли има...
и болката развива в мен трамплина...

Човешко е... и всеки ще е там...
но аз не искам, за теб това да знам...

Ръце протягайки аз те очаквам...

А ти ми казваше, да вярвам...

И помниш ли... ти обеща да не ме оставяш...?

И тази година изтече...
а теб все те няма вече...

И трябва ли да повярвам, че никога не ще си тук...?
Трябва ли да мисля, че ти превърна се в друг...?

Петата година, свършва се полека...
Аз отново при теб ще се завърна...
Поне снимката ти ще прегърна...