Падни отново във краката ми.
Да, знам, че те боли, но аз се смея.
И знаеш ли, недей, не се моли.
Не мисля днес да ти простя за нея.

За болката, за всички рани,
не ме е грижа, пак ме захвърли в прахта, ще стана,
ръка от мрака се протяга и те кани.
Не бягай, косата този път не ще измамиш.

Разбираш ли какво направи ти?
И двамата във огъня ще се печем.
Но ти страхливец си, умирал си дузина пъти.
Този път ще бъдеш с мен.

Не се страхувам, нека ме погълне мракът.
Във него съм израснал и живея.
Но ти уплашен си, не си очаквал,
че днес от теб по-силен съм и мракът ще преодолея.