Вкамениха се бавно листата на старите клони
и небето катранено рунтави вежди присви.
Полудяла муха със  сърдито бръмчене подгони
два запенени бивола, тежко привели глави.

После облак пропука се. Тромави падаха капките
и прахта се надигаше жива под техния гръб.
Разюздана и стръвна, реката отръска снагата си
и препусна надолу, извила гръбнак като лък.

Зъби стиснаха рибите и дълбоко във вира се спуснаха.
Ние гледахме трескави, мокри от дъжд и от пот
как върбите се давят и сушата търсят със устни
и поглъщат от нея последната капка живот.

А брегът изтъняваше, бавно  и тихо се късаше.
Във водата се гонеха празните птичи гнезда
и без покрив останали, птици несигурно пърхаха
и във въздуха търсеха своята бяла следа.