От рова изпълзяхме объркани
и наклякахме мокри край огъня.
Стръмнината хрипливо изхърка
и полека заглъхна изкормена.

Пеперуди в косите ни влизаха
и със писък се хвърляха в пламъка,
а стадата на сенките ближеха
търпеливо нощта едрокаменна.

Седем души от рая избягахме,
за да скочим в седлото на бремето.
Седем души се гледахме тягостно
с мисълта, че сега ще умреме.

Седем души в гората се взирахме,
доброволно избрали присъдата,
а на светло полека излизаха
зверовете и в нас се отъркваха.

Разтопени, звездите се стичаха
на деня към окото отворено.
седем птици - свещена поличба...
И летяхме, летяхме нагоре.