StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,374
   Потребители: 12,360
   Автори: 3,999
   Коментари: 319,136
   Точки: 2,663,602
   Съобщения: 149,564
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По спомен

Питаш ме, мила, за баба, за дядо,
какви са, що са били?
Питаш ме; сядай,
слушай и гледай как ме боли.
Дяда ти златен, баба ти мед.
живот неприятен, тежък и клет.
Но усмивки не слизат,не падат
от техните топли лица.
Вътре у себе си страдат,
но не и пред своите деца.
Тежкото нивга не поменуват
всичко постигат със труд.
Днешните хора не струват,
за тех всеки работник е луд.
А те вдигнаха дом от основи
свиха гнездо и уют
работеха здраво, все беха готови
и нивга не видехме ни глад или студ.
А малко не сме, цели сме шест,
но всички облечени, сгрети,
а не каквито децата са днес,
самички с безброй тоалети.
Пък виж ни, моя малка принцесо,
здрави и прави вървим,
не правим ревниви пиеси,
научени сме да потърпим.
От тех, от дядо и баба,
моите мама и татко.
дето ни дадоха хляба, 
дето сега са... оттатък.
Питаш ме - казвам. Няма майтап.
Беха те хора големи, от яка мая.
Човекът сега види се слаб
от дребнотии се чупи, ...слаб е бая.
Затуй ,моя принцесо, помни.
Животът не чупи души,
чупим се ние в тежките дни
свикнали место нас, друг да греши.

Нехайко
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-11-11
прочитания: 93
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход