По прашни пътища да бродиш

едно небе над тебе да е само

глава да няма где да сложиш

да няма никой да те чака тамо

Да нямаш дом, където да се върнеш

да нямаш родна стряха и огнище

жена да нямаш да прегърнеш

това не значи ли да нямаш нищо?