StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,164
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,137
   Точки: 2,670,178
   Съобщения: 184,189
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пътница

Твоят сън ме настигна напролет.

Като цвят на липа ме събуди.

Бяла врана видях ококорена,

черни зайци затичаха лудо.

Вече сто години не заспивах,

не събуждах нощното дърво

и луната обвинявах, че е крива,

сто години еднооко божество.

Зими и лета ме гледаха сърдити,

ритах пясъка да ходя боса,

а щурците нотите си криха,

на тревата билките  магьосах.

Празни пирове със людоеди,

чаши килнати с мухи по тях,

празни дни на дяволски  трапези –

нищо от живота не обичах, не познах.

Твоят сън обаче ме събуди,

влязох нова, с две сърца и смях,

думите ти – цели коловози,

заораха смисъла на евиния грях.

Боже, как ми прати твоя син далечен!

с мен безпътната да има дял,

ризата му шия, хлябът е изпечен,

тая вечер и постеля ще му дам.

тина

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2020-06-19
прочитания: 29
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход