От умора припадахме и на пътя оставахме,
оредявахме бавно, но сигурно.
Мълчаливо се гледахме - та това оцеляване
бе по-страшно дори и от гибел.

За какво ни е всичко, щом децата ни в рани са
и ни гледат с очички разплакани.
Едроглави скали са напреко застанали
и не знаем какво ни очаква.

Няма изход за нас. И напред, и назад
само сипеи сухи и диви
и сред този напечен от слънцето ад
стръмнината ни дебне ревниво.

И целта избледнява. Гнети ни вина,
че напразно във поход се впуснахме.
Май на твърде висока, жестока цена
ще постигнем победата лъскава.

Но потегляме пак като зли колела
от една изхабена машина
и се молим за сянка от птичи крила,
под която за миг да починем.