Несигурен и плах като дете
към мен се приближаваш тих и мрачен
и аз застивам няма и прозрачна
от допира на твоите ръце.

Заспиваме постигнати почти,
но често се събуждаме смутени,
преди да разберем, че несъмнено
сънувала съм теб. А мене - ти.

И нежните ми устни те бодат,
настръхнали  и зли като къпини.
Напразно чакаме да ни отмине,
тъй както отминава всеки път.

И капчиците кръв по теб сълзят.
Оглеждам се нелепа и червена
и без да искам, ставам откровена,
тъй както пред раздяла и пред път.