Преди да станеш моят връх,

Ти беше най-върховният от всички.

Не бях те имала, не знаех ...

А и аз не бях напълно твойта „птичка”.

 

Желаех да си моят хубав спомен,

Почти отдалечена бях, а ти-далечен.

Несбъдната мечта, красив копнеж,

Ужасно нереален и прекрасен,... вечен!

 

Сега си онзи бляскав връх

От пирамидата от хора,

Не ми се мисли...  във основата какво е,

Сметта е много, а и хич не ми се спомня.

 

Когато образът ти е пред мен,

/А той е в мислите ми постоянно/,

Набожна ставам, всеки ден

Исус - сина божествен, възхвалявам.

 

Умът ми е като една кутийка,

Която все не може да побере

Представата за тази благодат,

Изсипана за теб – il mio Amore!

 

Съзнанието ти е толкова красиво!

Сълзи ми бликват само с тази мисъл

Сълзи на щастие и на любов

На благодарност, че те има.

 

Не знаеш колко много значиш,

Животът  ми зави по хубав път

Яви се ти от нищото, обаче

Защо направи го, „божествен малък кът”?

 

Коя съм аз, че те заслужих?

Защо докосна се до мен?

По тез въпроси личноста ми чудих,

Но ти ми каза „Не мисли „ не, не...

 

Отново мъдър беше ти и знаеш,

Че мисли носят вечните беди.

Недей да мислиш, приемай всичко!

Добро и лошо, не съди!

 

Той – Господ знае, какво да прави

На всеки дава, каквото трябва

Съдбата своя,  не отказвай

Благодари Му и приеми в душата.