StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,468
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,543
   Точки: 2,643,394
   Съобщения: 152,177
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Осемнадесет грама обичане...

Запуших аортата ти
с устни
от крехък червен порцелан,
напълних те с мене триъгълно
и кротко се слях с твоя страх,
червено и черно
в контрастното общо поле,
извайващо смисъла
на цялото наше вътреутробно небе.

И дишаш със моята тиха
смълчана душа,
„Обичам те“,
казваш,
без тебе не мога
греша,
притискаш ме силно,
с очи ме изпиваш в нощта,
„До утрото моя си“,
пак спасяваме някак деня.

Мълча и те гледам,
а сърцето ми трепка едва,
тихо листите падат от дървета
в магична гора,
само двама сме,
няма звук, няма даже следа
от онези които нарушиха
безброй правила.

Проговарям с усмивка,
умножаваш девятка по две -
осемнадесет грама
:)
цяло синьо безкрайно море,
във вълна се разливам,
а брегът ме зове и зове,
пак и пак преоткривам
само в тебе се чувствам
добре.

Но зората наднича
и разделя телата със лъч,
после пак ни обрича
на самотност сред общата глъч,
ала зрънцето нежност
скрито в джоба от сиво каре,
ще ме топли до вечност
не плачи,
аз съм в твойто сърце.

17.02.2014г.
Елица



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-12-21
прочитания: 86
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход