Пред старото ми огледало
седя си аз и мажа крема.
Ах! Как лицето ми е остаряло!
Лице на заем ще си взема.

И...О! Какво се случва тука?
Mомиче малко там ме гледа.
Това съм аз – там под капчука,
в далечната седемдесет и трета.

Зарадвах се! Страхотно! –викам.
Чудото стана. Пак съм малка.
Ами сега нека опитам
да си намеря аз близалка.

Но пак се случва нещо вътре -
момиченцето не е тука.
Жена на двайсет там се тътри.
С младеж е! И са под капчука.

A после Менделсон засвири.
И рокли бели, и прически.
Прегръщаха ни кат кумири,
а ние бяхме кат гротески.

И както бях се замечтала
ме цунка някой по главата.
„Ти пак с албума си заспала.
Мамо, най-красива на земята.”

8 ноември 2010