StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,732
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,675
   Точки: 2,654,052
   Съобщения: 155,973
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нямам си никого

Пътувам към нищото
и само изгревът е с мене,
и само изгревът е с мене.
Отново е същото –
душата наранена стене.
Пътувам за никъде
и тишината ме поглъща,
поглъща...
Къде е моят шанс, къде е?
Пак самотата ме прегръща,
прегръща...


Припев:

Пътувам, пътувам –
тъгувам, тъгувам,
за изгубено време
и разбити мечти.
Защо се преструвам,
че болката в мене
изчезна в денят
в който тръгна и ти.


Говоря на себе си
и оставам без думи.
Аз нямам си никого,
не го побира ума ми,
ума ми...
Отново е същото –
душата наранена стене.
Пътувам за никъде

и тишината ме поглъща,
поглъща...
Къде е моят шанс, къде е?
Пак самотата ме прегръща,
прегръща...

22-12-2019
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-12-22
прочитания: 40
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход