Вик. И отново тишина.
Заглъхват и последните трамваи.
Нощта мълчи, светът мълчи сега,
не пеят свойте нощни серенади.

И всичко е потънало във мрак.
Небето черно - няма и луна.
Единствени прозорчетата пак
пропускат мътна, бледа светлина.

Дърветата полюшват се безспир.
Те сякаш гонят някой в тъмнината,
а после, хванали го, готвят пир -
един мъртвешки пир на дървесата.

По покривите плъзгат се навред
безбройни черни, мазни сенки.
Те сякаш чакат своя ред
да принесат във жертва някой грешник.

Нощта мълчи, светът мълчи сега,
не пеят свойте нощни серенади.
Потънал е животът във мъгла
и няма кой оттам да го извади.