На тази, която… абе… не ми се обяснява!

НЕЗАПОЧНАТА СОНАТА

Ти ме забрави, ням е телефона,
Роялът стене с бял и чер клавиш –
Ковчег с дванайсет мъртви полутона.
А теб те няма, да ги съживиш.

Ослушвам се, по-глух от тишината,
А звуците отвътре ме ядат.
Мелодии отровни в мен се мятат!
Злосторници, как само ме болят!

Не чакам отговор, не прося съжаление,
Сред Космоса като слепец намирам път.
Знам, ти си във насрещното движение
И да летя към теб фатално е – до смърт!
Л.Денев 12.12.1998