StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,941
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,253
   Точки: 2,660,987
   Съобщения: 155,488
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Невидима игра...

От сладък дъх, от тиха синева
безвремието ражда светлината
усещам те с нетленни сетива
във вятъра търкулнат сред полята.

Две птици ми напомнят все за нас –
момиче и момче пленени,
аз всеки ден ги гледам във захлас,
мечтите ми към тях са устремени.

И следвам пътя – труден и суров,
калява се във битките душата,
небето ме засипва с благослов,
играе се невидимо играта.

Усещаш ли ме? Вечно дишам аз
със твойта същност в нямо единение,
а тембъра на топлия ми глас
в кръвта ти влива винаги спасение.

Не е далече звездния ни свят,
следите ни към него водят слети,
в красивия му слънчев необят
е пълно със магически комети.

„Ще те дочакам“, шепна със дъжда,
„Обичам те“ отронваш под Луната,
а после се стопяваме в мига,
един във друг открили светлината.

05.06.2019г.
Елица

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-06-05
прочитания: 56
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход