Тихо, тихо! Не гаси в небосвода звездите.
Не лепи по ъглите им мрак.
Знай, те ще помнят живота, роден сред искрите.
Ако само целунеш, целунеш ги пак.
И не питай къде се протри, не разпитвай!
Във секундата кратка крие се час.
Продължи, продължи и над тебе политай.
Нека пеперуди те чакат в запас.
Зная, че скръбно бе, мрачно, меланхолично...
Но нима не спасява се вятърът сам?
Зловещото нека в света си бъде хронично,
нали ти все в борбата, все ще си там?
(Към себе си)
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me