StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,122
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,852
   Съобщения: 153,858
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Накрая...

Пулсира тихо моето стъбло,
издига се сред лунния отрязък,
запазва ме небесното легло,
докато мисли чупя с нежен трясък.
Болезнени мъглите ме зовът,
потъвам в непрогледната им същност,
следите ми безгласно се топят,
докато пият от вселенска мъдрост.

Отново Бог е наредил мечти,
във стръмните полета на надеждата,
посипал ги е със безброй звезди,
а после е изчезнал в бездната.
И пак сме насаме ний двама с теб,
обсъждайки една любов непреходна,
гласът ми от гласа ти е спасен,
в безкрайността ни трепетна и шепотна.

И пъхвам в джоба ти аз светлина
родена във пространствата на времето,
загръщам се със твойта топлина
отхвърлила с усмивка бремето.
Пак ставам песен, огън и тъга,
една безмерна оцветена вечност,
а ти се скриваш в мойта тишина,
римувайки безкрая със човечност.

Накрая ли? Остава синева
във сенките на общите отблясъци,
а аз съм пак висока и с крила,
чертаеща „Обичам те“ сред пясъци.

18.12.2018г.
Елица

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-12-19
прочитания: 99
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход