StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,126
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,878
   Съобщения: 152,834
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Началото за всички ни бе зима

Посветен от ангели безкрили в тайнство,

повярвах в жаждата за нова пролет.

По жилите пробяга тръпка майска,

облистиха се клонките ми голи...

 

и някак неусетно разцъфтях,

жужаха мислите-пчели, пред медосбора.

Едва тогава себе си видях

в очите на измръзналите хора.

 

Харесах образа си, сетне го обикнах,

а с него заобичах тези люде,

прегърнали посоката за никъде,

извън сезона, възкресителен, прокудени.

 

Множах се в зеници, търпях метаморфози.

Отново никнех, листех и цъфтях;

ту свенливата, като надежда роза,

ту акациево гроздче светъл смях...

 

Сега съм есен. Пролетта остана с мене;

помня всеки кълн и цвят по име.

Съдби различни, по различно време,

ала за всички ни началото бе зима.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-03-24
прочитания: 129
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 21 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход