StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,979
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,708
   Точки: 2,647,888
   Съобщения: 155,867
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На високо...

                       на Ж.

Небесна шир. Държиш ме за ръка
и името ми тихичко повтаряш,
със нежност галиш мойте сетива,
вратата към безкрайното отваряш.

Усмихвам се. Тъй близо си до мен,
снагата ми с копнежа си обгръщаш,
от моята сакралност озарен
в една звезда отново ме превръщаш.

Аз все така съм силна светлина
и пазя нашто неделимо цяло,
във моите невидими крила
безвремие отдавна се е спряло.

А любовта ни – тя е все компас
на общата нестихваща надежда,
„Ще оцелеем“ шепне моя глас,
а после на високо те отвежда.

12.08.2019г.
Елица

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-08-12
прочитания: 74
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход