StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,086
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,488
   Точки: 2,649,526
   Съобщения: 153,202
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На баща ми с любов…

Там често мислите ме връщат
в онази къща с кичестия двор...
Забравен спомен, смях прекършен,
ухание на люляк и любов...

Заставам пак пред дървената порта...
Очите ми се пълнят със сълзи...
Защото вече няма кой да я отвори
и няма кой за мене да тъжи…

Да можех някак времето да върна
да се събудя и да съм пак дете...
Във мрака татко тихичко да ме прегърне
и приказка за лека нощ да ми чете...

А аз да слушам сгушена в леглото
и после със усмивка да заспя...
За лека нощ да ме целуне по челото...
Един живот, отронена сълза...

Таня Симеонова

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2014-05-01
прочитания: 2201
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход