StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,164
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,697
   Точки: 2,662,705
   Съобщения: 156,458
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕ МОГА ДА БЪДА ДРУГ ОСВЕН СЕБЕ СИ (+18)

Не произлизам от гето,
както е прието
да пее момчето
от рап парчето
по американски стандарт.
Не играя хазарт
и нямам трабант,
а само спорен талант.

Не ме е срам и заявявам смело -
аз съм роден в диво село,
не съм мекотело,
и не смъркам бело.
Не пея само за клатене,
брутално млатене,
пиене и ядене,
и кинти правене.

  Припев
Моят рап е със селски акцент,
нямам мерак да съм президент,
не работя за никого за да вземам процент,
и съм на себе си шеф диригент,
шеф диригент.

Израснах затънал до коленете в лайна,
но няма никва метафора в т'ва,
а просто с лопата във свойта ръка
ги ринех потънал в мъгла от воня.
Ботушите често ми бяха пробити
(познай в к'во плуваха краката немити)
Така запознах се с вкусът на парите
псувайки яростно, но стиснал зъбите.

И зат'ва като видя някъде задник
грухтящ в задоволство, ми смърди на свинарник,
главата му виждам във образ на чайник
за ритане ставащ. Лицемерен утайник,
изнежен отпадък от лихварска фамилия,
страничен продукт на сгрешена чикия,
роден от аборта на мъртва мастия,
пораснал сред гьола от житейска помия.

       Припев

Мадами не возя във клипове важни,
които по кравешки с очите си влажни
да гледат, тресящи телата продажни,
облечени само със дрехите плажни.
Клишетата мразя от друг континент,
не влиза подобен при мен контингент!
За тях ми е през един инструмент
със който мисли всеки студент.

На врата ми няма златен синджир,
вързах с него попа, на село да е мир.
Спомените ми са на обикновен пастир
и на момчето от селския вир.
Не стрелям с куршуми, а с словесна диария.
Не живея в Ню Йорк, а се мъча в България,
но не се смятам прецакан в някаква си лотария -
аз за нея бих дал живота си целия!

   Припев

Не обичам кухарски текстове ишлеме
за това как никой не мой да ме спре,
или, че е мое всяко небе
и (друга е думата) женско сърце.
Не, не мога така! В моите истината
е грозна, фрапираща, но не красиво измислената,
а е тази, която ще съзреш на витрината
отразяваща пътя на всяка крачка измината.

Не ме търсете за глупости! Забравете за селфита!
Тях заврете ги там, при фалшивите бентлита,
с които се фукат свиркаджийските Барбита
продаващи себе си, за щастие в хапчета.
Аз не мога да бъда друг освен себе си!
Не влизам в ролите на мутри тип нерези!
Душата и тялото ми са покрити със белези
и обичам спокойствието на селските залези.

     Припев




Маналитетът ми не е от големия (гр)ад,
където продава брата свой брат,
където "героят" е с вид на примат,
и е кумир кварталния тарикат.
Селото е в кръвта ми, в селските ми юмруци,
бетонът е мъртъв, но не и земните буци.
Песните ми може за вас да са пълни боклуци,
но пък за мен лимузините са просто луксозни каруци.

И знаете ли - чествайки чуждите празници,
имитирайки също чужди избраници,
почитайки само чужди посланици,
вие всъщност целувате чуждите задници!
Тъй ще завърша това свое послание,
дали ще ви пасне, това е ваше желание,
но всеки светещ със чуждо сияние
е обречено, търсещо същността си създание!

    Припев

13.05.2018.

Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-05-14
прочитания: 181
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход