Аз се потапям в морето от спомени.
Болка напира в гърдите ми пак.
Вглеждам се в себе си и не откривам
гларуси късни да викат в нощта.
Други са хората, друго морето.
Есен е спряла на моята врата.
Жадни звездите се къпят в небето.
Злато посипват и в твоята коса.
Искам с ръка да докосна дъгата.
Както някога да полетя.
Листопада да спра до прибоя.
Майското слънце да доведа.
Нека да грее, да стопли сърцата.
Обич да пръска с лъчите безброй.
Перести облаци в миг да разсее.
Радостни птици в ята да летят.
Спомени, спомени не сте ми нужни!
Трябва да тръгна отново напред.
Утрото ново да срещна с усмивка.
Фара да свети и да ми дава път!
Хубава песен да пее луната.
Цяла огряна в блестящ ореол.
Чакана радост да блика в сърцата с
шанса на една закъсняла любов.
Щом ни връхлита море от надежда,
южният кръст щом ни води напред -
Явно знак  на съдбата е пътя ни нов!!!