StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,043
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,400
   Точки: 2,649,083
   Съобщения: 153,293
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Момчил...

Разбърквам със усмивка чая.
Неделя е, а аз не спя.
Една мечта държи в омая,
сърцето ми и мисълта.

Рисуват крачките ми водопади,
аз птица пак съм със крила,
запалени безбройни клади,
с копнеж усещам във кръвта.

Момчил се казваше героя,
изплува в моята душа,
той бе любов едничка моя,
далеч в Родопа планина.

Безстрашен, смел, стъбло и корен,
усмивка пареща в дъжда,
един безкраен нежен спомен,
от други славни времена.

За свободата той угасна,
ала остави в мен завет,
една звездичка с плам израсна,
небето даде ни ответ.

Отдавна беше. Днес сме други.
Сакрална песен ни зове.
Ще паднат, вярвай, куп заблуди,
на изток в равното поле.

И пак ще крачи свободата
с изправена докрай снага,
заслушай се във тишината –
отварям старата врата.

01.12.2019г.
Елица

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-12-02
прочитания: 29
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход