Имах приятел, който живееше в страна на бури и студ
На вятър, навяващ тъга и болка
Страна на северно слънце
Изгряващо твърде ниско, за да стопи ледът по върховете на покривите
Имах приятел, който си отиде в снеговете
А вятърът разнесе гласът му по безкрайното синьо море
Имах приятел, с очи с цвета на морето
И гарвановочерни коси
Който никога не склони глава, до самия край
Край, който ни остави безмълвни
И отне силите ни да крещим
Защото точно това беше чувството