Лято мое, вино недопито,
клас прекършен в житния безкрай,
позлати поне в съня ми дните,
още неизпитани докрай!

Аз те чакам като първа рожба,
както в суша нива чака дъжд
и се моля всеки път тревожно
да пристигнеш някак изведнъж.

През море от бликнали надежди,
през възторг докрай неизживян
да почувствам как във капка нежност
е светът наоколо събран!