StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,926
   Точки: 2,667,662
   Съобщения: 171,316
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Миналото в мен

 

Те отлитат винаги и се завръщат.

Могат без табела да намерят път.

Селските сезони с орис мъжка

идват в сняг и си отиват в дъжд.

 

Влизат по дворовете в зелено,

палят пролетта до небеса;

с ореха, Атлас на сто измени,

омагьосват мъжки витата лоза.

 

От оджака си играят с огън,

житото подпалват и ръжта,

мине лятото с крила на демон,

рукне пот родитбен от пръстта.

 

А по жиците сърцато птици

викат хората да вият пак гнезда.

Никой не ги чува! Няма никой!

Няма ги стопаните на есента.

 

Чувала съм – може да се върне

странник млад от Седмото небе...

но от долната земя по тъмно

само сенки шият лунното кене...

 

Дворът – непознат и няма къща.

Диви семена обгръщат в плен

бившия живот и дядовата същност...

Свят покой на миналото в мен.

 

1017 - тина

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2017-10-18
прочитания: 243
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход