Минорните акорди на октомври
се възвисяват в есенния храм.
Не ни остава много –
просто спомен.
От него никой не е по-голям.

Защото само с плът не се живее.
И с пет опитомени сетива,
които днеска могат да ни слеят,
ала да ни разлъчат след това.

Във паметта на улици и църкви,
на лодки, влакове и брегове
следите ни по малко ще замръкват
под други стъпки, чувства, гласове.

Но вътре в тайниците на душата,
където не проникват глъч и тлен,
се крие най-голямото богатство
и то ще свети ярко нощ и ден.

Аз няма да запаля храм за слава.
Аз няма да запаля свещ дори.
Което е угаснало –
остава.
И няма никога да изгори.