StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,236
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,861
   Точки: 2,631,278
   Съобщения: 126,042
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Малко огледало

Малко огледало

 

Кoлтуча себе си, облагородявам

със стръкче гордост моята трева.

А колко често чужди разпиляват

не мои, дребни ядни семена.

Градинката в душата ми е стих,

понякога ръмяща есен по нивята,

почти не влиза никой и почти

приятелството е до стара дата.

Цигулката поплаква по тревата

в извитата си самота копнеж,

тогава струните са тетивата,

изтръгвани от някого в арпеж.

До всеки звук посявам цвете.

Долитат тайни гласове до мен,

рапсоди на едно невнятно нещо,

тревата на душевния ми плен.

Копая тая гръд, към себе си отивам,

все искам да съм цял букет –

бодли и аромати, сини, лилави,

слънца във жълто и кафява глеч.

Не съм сърна в реката да се видя,

в очите на последния ловец.

Забити корени и горделиви жили,

край път ме има за Един човек.

Сезоните ме колебаят, но съм ярка

и зимата ме учи с мъдрост бяла.

Каквато и да съм, за теб съм тайна,

жена от малкото ти огледало.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-01-28
прочитания: 96
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход