Белотата ме обгръща, разтворила небето в светло синьо. Огненият диск на слънцето изгаря дърветата в тъга. Самотата в мен ме плаши. Без вяра, изгубена от хората, нишката с живота бавно изтънява. Някъде в безветрие вървя. Сълзите парят, лицето ми е мокро от дъжда. Така ще си отида, няма да оставя никаква следа.