...а ти ме чакаш, нали?...
да се върна по-късно
тъй преминал обещания час,
тъй както преди-
да ме попиташ къде останал съм
тъй с онзи сърдит глас...
и да ме завиеш после
когато отвит те не усещам аз,
да ме милваш с топлата длан
така дълго, тъй майчински...
А разделиха ни с теб,
онези които се смееха
когато плачехме ние.
Плачеш и ти незнайно
тъй както и аз,
тъй както дъжда по-късно вали...
но той спря,
виж, затихна,
а ти ме чакаш, нали?
Искаш да си дойда при теб
дори закъснял
в този късен час
искаш...
тъй както и аз.