Когато дойде краят на сезоните
и само зимата все още в нас вилнее -
в очакване на чудната, порочната
смърт - без сезони ще живеем.
И всяка дума, всеки поглед питащ,
усмивките ни - ще са безсезонни.
Пред прага на смъртта, животът, скитащ
между сезоните, ще ни намигне и...
ще ни изгони.