StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,162
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,694
   Точки: 2,662,697
   Съобщения: 156,437
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Как се отпива жива вода

"... от нея получих в дар кътче, където

  Еньовден е през цялото време?"

 

Притварям очи и вдъхвам с наслада

уханната, приказна, стара гора.

Единствен запомнил е нейната младост

ветрецът, придремващ в потайни недра. 

Приятел отколешен в горест и радост,

прие, приласка ме и даде ми лек,

а аз я обикнах със свята отдаденост.

Симбиоза прекрасна - гора и човек.

 

Нявга сред нея изстрадвах безмълвно

болка, сразила мъж - още момче,

и всеки път чувствах, щом тя ме обгърне,

че нейде е скрито вълшебно ключе 

към моята мрачна пустиня, където

нежност, отдавна забравена, съхне,

защото сърцето - сѝротно, клето -

от обич лишено, линее и глъхне.

 

Чух вятър внезапен веднъж да се буди,

люшна листата подобно вълна.

Наоколо литнаха рой пеперуди.

Гората въздъхна - проводи сърна! 

Тревожна, красива - помами душата

и двете поеха, по някакъв знак,

към гъстите сенки... и все по-нататък...

Последвал ги мълком, достигнах овраг.

 

Гората вековна бе всичко видяла,

попила безчетни злощастни съдби,

а тук, в падинката, камъче бяло

отцеждаше нейните благи сълзи. 

Сякаш милувки от камъка капеха,

будеха чувствата, стенещи в плен;

нещо заглаждаха, друго разтапяха...

Нежност, възраждана ден подир ден.

-     -    

Тешен, утоляван, докрай благодарен,

кладенче сторих. А моят живот,

досущ като него, се пълнеше бавно -

различен, достоен... той даде и плод.

-     -     -

Отново съм тук. Но вдъхваме Двама

приказка стара, уханна, добра...

Пред кладенче пълно стои дъщеря ми,

унесена в своя си детска игра; 

Потапя ръчичка, разсмива се звънко,

рисува усмивки по гладка вода.

Тя още не знае, че с пръстчето тънко

докосва душата на цяла гора!

 

Пътнико странен, намерил случайно

туй кладенче мое, в таен овраг...

добре си дошъл! Но тръгнал отново,

недей да отнасяш пълни ведра. 

Шепа подложил, чуй как се стичат

по камъка светъл сълза след сълза

и капейки шепнат, че ти си обичан,

запомнен навеки, оставил следа.

 

Сетне вкуси... и бъди Благодарен!

Така се отпива жива вода.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-06-24
прочитания: 72
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход