Безсънна нощ сънливи очи остави,
дъждът разпиля им покоя тих
тишината от мълчанието дума направи,
красива мисъл се изгуби в тъжен стих.

...................................................................

Как неусетно избягаха дните,
а времето сякаш бе спряло
моето вчера е днешно минало -
невинно дадено, грешно отлетяло.

Животът или времето е виновно?
А може би има съдба?

Кога ли ще тая тревога спре,
праз какви ли не тръни преминах,
що куп неща изгубих,
а колко кратък път изминах.