StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,126
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,600
   Точки: 2,662,440
   Съобщения: 155,548
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изплакано

Свиках.Не си идвай вече.
Стига. Не носи ми болка.
Остани си там, далече.
Стига ми е толкоз.
Твоите идвания ме раняват
и после трудно се съвземам.
Едва - едва успявам
юздите отново да поема.
Да, без теб е адски трудно.
Понякога, дори е невъзможно,
но когато се завърнеш, блудна,
всичко става толкоз сложно.
Не мога да те имам,
не мога да те взема.
Само страдам в рими
и пиша ненужни никому поеми.
Не се завръщай. Остарявам.
Не мога вече да броя,
колко пъти ти прощавам,
колко пъти, мечтите си строя.
...А после всичко пак пропада.
Тръгваш си отново и отново.
и оставам сам, за награда,
със сърце по-тежко от олово.
Винаги ще те обичам. Обещавам!
Но не се завръщай краткотрайно.
Остани си там, със здраве,
вместо да си идваш все случайно.
Повече не мога да те чакам.
Тази своя слабост я презирам.
Вече свикнах с мрака
и добре с него се разбирам.
Но ако отново слънцето се появи
и пак си дойдеш своеволно.
За мене просто забрави. 
Тъгата ми е нелечимо болна.
а сълзите ми... вече са безсолни.

Нехайко
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-02-25
прочитания: 65
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход