StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,728
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,306
   Точки: 2,645,949
   Съобщения: 155,592
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изчезнала със вятъра…

Отивам си със вятъра в нощта,
препускам като хала през полята,
а ти оставаш късче тишина
и пламъкът ми стоплящ сетивата.

Тъй близки сме, но също и далеч
във земното разрязано пространство,
гори във тебе вечната ми свещ,
във мен пулсираш с кротко постоянство.

Най-често си играем на любов,
по прашните пътеки на съдбата
и ти оставаш мой, ала суров,
докато галиш в мене светлината.

До друга крачиш там – в реалността,
наричаш я начало и безкрайност,
но търсиш вечно моите крила
усмивката ми – пареща омайност.

Не мога да преборя твоя страх.
Опитах се. Не ми се получава.
И май че най-накрая те разбрах –
с мълчание любов се съхранява.

Добре тогава. Нека да мълчим.
Сама отпивам чашата със вино.
На общата жарава ще горим.
Съгласна съм, прошепвам го щастливо.

07.08.2019г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-08-08
прочитания: 84
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход