ОТИДЕ СИ И НИЩО НЕ МИ КАЗА.
ОБЪРНА  С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ГЛАВА.
 ТИ МОЯТА ЛЮБОВ НАКАЗА.
С КАКВО ЛИ  БЯХ  ЗАСЛУЖИЛА ТОВА?

 СЪРЦЕТО МИ КЪМ ТЕБ БЕ ПОЛЕТЯЛО,
ИЗПЪЛНЕНО С НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.
А ВСИЧКО БЕ КРАСИВО, СВЕТЛО, БЯЛО,
КАКВОТО  И ДА ВИЖДАХ - БЕШЕ ТИ.

НЕ МЕ  ВИНИ ЗА МОЙТА ГРЕШКА -
ВЪВ  СВЯТ БЕЗДУШЕН И СУРОВ
И ТАЗИ САМОТА Е ТЪЙ ЧОВЕШКО
ПРИЯТЕЛСТВО ДА СБЪРКАШ С ЛЮБОВ.

ОТИВАМ СИ, НЕ ТРЯБВА  ДА ОСТАНА.
ДУШАТА СИ  СЪС МЪКА ЩЕ  ДОЛЕЯ.
И ДЪЛГО ВЪВ  СЪРЦЕТО С ЖИВА РАНА
А НА ЛИЦЕТО С МАСКА, ЩЕ ЖИВЕЯ...

                         10.07.2008 г