Във нощта, през която инак се ражда,
аз с ярост убивам във мене жената,
която от искане болка насажда,
а после през кърви прегръща съдбата...

... да търси и дири все мъртви поети
под моста при нейната дружка – мечтата.
Да драска минори по стари куплети
и с гневни юмруци да бие зората.

И в нощ, през която инак се ражда,
аз с ярост убивам във мене жената,
която от вените синьо изважда
а вечер отблъсква дори самотата.

24.12.2010